4.Mose 16 | Библия, синодално издание

1 Корей, син на Ицхара, син на Каата, син Левиев, Датан и Авирон, синове на Елиава, и Авнан, син на Фалета, синове Рувимови, 2 въстанаха против Моисея заедно с двеста и петдесет мъже от синовете Израилеви, началници на народа, призовавани на събранията, мъже именити. 3 И събраха се против Моисея и Аарона и им рекоха: стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставяте по-горе от народа Господен? 4 Като чу това, Моисей падна ничком 5 и каза на Корея и на всичките му съучастници, думайки: утре ще покаже Господ, кой е Негов, и кой е свет, за да го приближи към Себе Си; и когото Той избере, него и ще приближи към Себе Си; 6 ето какво да направите: Корее и всички негови съучастници, вземете си кадилниците 7 и утре турете в тях огън и сипете в тях кадиво пред Господа; когото Господ избере, той и ще бъде свет. Стига ви толкоз, Левиеви синове! 8 И рече Моисей на Корея: слушайте, Левиеви синове! 9 Малко ли ви е това, дето Бог Израилев ви е отделил от израилското общество и ви е приближил към Себе Си, за да прислужвате при скинията Господня и да стоите пред народа (Господен), служейки за тях? 10 Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиеви синове, а вие ламтите още и за свещенство. 11 И тъй, ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа. Какво е Аарон, та роптаете против него? 12 И Моисей прати да повикат Датана и Авирона, Елиавови синове. Но те казаха: няма да идем! 13 малко ли ти е, че ни изведе из земята, дето тече мед и мляко, за да ни погубиш в пустинята, а искаш още да господаруваш над нас? 14 Заведе ли ни в земята, дето тече мед и мляко, и даде ли ни да владеем ниви и лозя? или искаш да извадиш очите на тия люде? Няма да идем! 15 Моисей се ядоса твърде много и рече Господу: не обръщай погледа Си към техния принос; никому от тях не съм взел нито осел и никому от тях не съм сторил зло. 16 И рече Моисей на Корея: утре ти и цялата ти дружина застанете пред лицето Господне, ти, те и Аарон; 17 па всички вземете кадилниците си, и сипете в тях кадиво, и донесете пред лицето Господне всеки своята кадилница двеста и петдесет кадилници; ти и Аарон, всеки своята кадилница. 18 И всички взеха своите кадилници, туриха в тях огън, сипаха в тях кадиво, и застанаха при входа на скинията на събранието; също и Моисей и Аарон. 19 И Корей събра срещу тях цялото общество при входа на скинията на събранието. И славата Господня се яви на цялото общество. 20 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки: 21 отделете се от това общество, и в един миг ще ги изтребя. 22 А те паднаха ничком и рекоха: Боже, Боже на духовете и на всяка плът! един човек съгреши, а Ти на цялото ли общество се гневиш? 23 И рече Господ на Моисея, думайки: 24 кажи на народа: отстъпете наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона. 25 И стана Моисей и отиде при Датана и Авирона, и след него отидоха стареите Израилеви. 26 И рече на народа: дръпнете се от шатрите на тия нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете (заедно) с тях във всичките им грехове. 27 И те се дръпнаха наоколо от жилището на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха и стояха пред вратите на шатрите си заедно с жените си и синовете си и с малките си деца. 28 Тогава Моисей каза: от това ще познаете, че Господ ме е пратил да върша всички тия дела, а не от себе си (върша това): 29 ако те умрат, както умират всички люде, и ги постигне такова наказание, каквото постига всички люде, то не Господ ме е пратил; 30 но ако Господ извърши нещо необикновено, и земята разтвори устата си и ги погълне (и къщите им и шатрите им) и всичко, що е у тях, и те слязат живи в преизподнята, то знайте, че тия люде са презрели Господа. 31 Щом изговори тия думи, земята се разпукна под тях; 32 и земята разтвори устата си и погълна тях и къщите им, и всички Корееви люде и всичкия имот, 33 и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри, и те изчезнаха изсред обществото. 34 И всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техния вик, за да не погълне, казваха те, и нас земята. 35 И огън излезе от Господа и изгори ония двеста и петдесет мъже, които бяха принесли кадиво. 36 И рече Господ на Моисея, думайки: 37 кажи на Елеазара, син на свещеник Аарона, да събере (медните) кадилници на изгорелите и да изхвърли огъня, защото се осветиха 38 к адилниците на тия грешници чрез смъртта им, и да ги сплескат на листове за обковаване жертвеника, защото те ги донесоха пред лицето Господне, и затова се осветиха; и те ще бъдат личба за синовете Израилеви. 39 Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, що бяха донесли изгорелите, и ги сплескаха на листове за обковаване жертвеника, 40 за да помнят синовете Израилеви, та никой външен, който не е от Аароново семе, да не пристъпя да принася кадило пред лицето Господне, за да не стане и с него това, което стана с Корея и съучастниците му, както му беше казал Господ чрез Моисея. 41 На другия ден цялото общество синове Израилеви заропта против Моисея и Аарона и заговори: вие избихте народа Господен. 42 И когато се събра народът против Моисея и Аарона, те се обърнаха към скинията на събранието, и ето, облак я покри, и славата Господня се яви. 43 И дойде Моисей и Аарон до скинията на събранието. 44 И рече Господ на Моисея (и Аарона), думайки: 45 отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя. Но те паднаха ничком. 46 И рече Моисей на Аарона: вземи кадилницата, тури в нея огън от жертвеника, сипи кадиво и носи по-скоро при народа и застъпи се за тях, защото гняв излезе от Господа, (и) начена се мор. 47 И взе Аарон, както каза Моисей, и се затече всред събранието, и ето, начена се мор между народа. И той сипа кадиво и се помоли за народа: 48 застана между мъртвите и живите, и морът престана. 49 И измряха от мора четиринайсет хиляди и седемстотин души, освен умрелите по Кореевото дело. 50 Тогава Аарон се върна при Моисея, при входа на скинията на събранието, след като престана морът.