Philipper 3 | Библия, синодално издание

1 Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно. 2 Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване, 3 защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме, 4 макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз, 5 обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон – фарисеин, 6 по ревност – гонител на Божията църква, по правдата на закона – непорочен. 7 Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. 8 Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9 и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10 за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11 та дано някак достигна възкресението на мъртвите. 12 Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13 Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14 тичам към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. 15 Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие. 16 Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило. 17 Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. 18 Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; 19 техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното. 20 А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, 21 Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.