Philipper 2 | Библия, синодално издание

1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, – 2 направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени; 3 нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си. 4 Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите. 5 Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, 6 Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 7 но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 8 смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. 9 Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, 10 та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, 11 и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. 12 Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение, 13 защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля. 14 Всичко вършете без ропот и съмнение, 15 за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света, 16 имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих. 17 Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви; 18 тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте. 19 А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом. 20 Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас, 21 защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото; 22 а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването. 23 Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене; 24 и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25 Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26 понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27 Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28 Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29 Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, 30 понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.