Richter 5 | Библия, синодално издание

1 В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи: 2 За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа! 3 Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев. 4 Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха; 5 планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев. 6 В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки. 7 Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля. 8 Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля? 9 Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа! 10 Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен! 11 Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите. 12 Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов! 13 Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите. 14 От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст. 15 И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена – голямо разногласие. 16 Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена – голямо разногласие. 17 Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища. 18 Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим – на полските височини. 19 Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха. 20 От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара. 21 Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата! 22 Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им. 23 Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите. 24 Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена! 25 Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко. 26 Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи. 27 При нозете и се сгърчи, падна и се простря, при нозете и се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен. 28 През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му? 29 Мъдрите нейни дворкини и отговарят, и сама тя отговаря на думите си: 30 навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника. 31 Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! – И спокойна беше земята през четирийсет години.