Richter 17 | Библия, синодално издание

1 Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха. 2 Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа! 3 И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го. 4 Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха. 5 И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник. 6 В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право. 7 Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно; 8 тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха. 9 И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря. 10 А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана. 11 Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син. 12 Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха. 13 И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.