Zefanja 2 | Библия, синодално издание

1 Изучете се внимателно, изучете, народе необуздани, 2 докле не е дошло определението – денят ще прехвръкне като мекина – докле не е дошъл върху ви пламенният гняв Господен, докле не е настъпил денят на яростта Господня. 3 Потърсете Господа, всички смирени на земята, които изпълнявате законите Му; потърсете правдата, потърсете смиреномъдрието; може би ще се скриете в деня на гнева Господен. 4 Защото Газа ще бъде напусната, и Аскалон ще опустее, Азот ще бъде изгонен посред ден, и Екрон ще се изкорени. 5 Горко на жителите от приморската страна, на критския народ! Словото Господне е върху вас, хананейци, земя Филистимска! Аз ще те изтребя, и ти няма да имаш жители, – 6 и ще стане приморската страна овчарска кошара и ограда за добитък. 7 И тоя край ще се падне на остатъка от Иудиния дом, и ще пасат там и в къщите на Аскалон вечер ще си почиват, защото Господ, техният Бог, ще ги споходи и ще върне плена им. 8 Чух Аз хулата на Моава и обидите на синовете Амонови, как те се подиграваха с Моя народ и се големееха на пределите му. 9 Затова жив съм Аз! казва Господ Саваот, Бог Израилев: Моав ще бъде като Содом, и синовете на Амона ще бъдат като Гомора, притежание на коприва, солна ровина, пустиня навеки; остатъкът от народа Ми ще ги вземе плячка, и оцелелите от човеците Ми ще ги получат в наследство. 10 Това им е за високомерието им, задето те се подиграваха и се големееха над народа на Господа Саваота. 11 Страшен ще бъде за тях Господ: Той ще изтреби всички земни богове, и Нему ще се покланят – всеки от мястото си – всички острови на народите. 12 И вие, етиопци, ще бъдете избити с Моя меч. 13 Господ ще простре ръката Си на север, ще унищожи Асур и ще обърне Ниневия в развалини, в място сухо като пустиня, 14 и стада ще лежат сред нея и всякакъв род животни; пеликан и еж ще нощуват в резбените и украшения; гласът им ще се разнася из прозорците, разрушението ще се покаже на вратните стълбове, защото няма да има на тях кедрова обложка. 15 Ето какво ще стане тържествуващият град, който живее безгрижно и казва в сърце си: „аз съм, и няма други освен ме не“. Как стана той развалина, леговище за зверове! Всеки, минавайки покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.