Jesus Sirach 47 | Библия, синодално издание

1 После това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови. 2 Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви. 3 Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета. 4 В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа, 5 когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата? 6 Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка – да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ. 7 Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава: 8 защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, – та дори доднес е съкрушил техния рог. 9 Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово; 10 от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател. 11 И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас. 12 Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището. 13 И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израиля. 14 После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито. 15 Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки. 16 Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум! 17 Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи; 18 името ти се пронесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир; 19 за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите, 20 В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев, 21 ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово. 22 Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби; 23 ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, – и те горко оплакваха твоето безумие, – че властта се раздели на две, и от Ефрема произлезе непокорно царство. 24 Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил. 25 И Той даде на Иакова остатък и на Давида – корен от него. 26 И почина Соломон с отците си 27 и след себе си от своето семе остави на народа безумие, 28 скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет, 29 и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха. 30 И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си; 31 и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение.