Jesus Sirach 43 | Библия, синодално издание

1 К ой ще се насити да гледа величието на висотата, твърдта на чистотата, вида на небето в славно явление! 2 Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния! 3 На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои? 4 Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява. 5 Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си. 6 И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века: 7 по месечината определяме празника; светлината и се намалява, след като достигне пълнотата си; 8 месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си; 9 тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна; 10 тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини! 11 Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража. 12 Погледни дъгата – и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние! 13 С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния. 14 По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд. 15 Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици. 16 Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката; 17 от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър. 18 Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята. 19 Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци; 20 на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява. 21 И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест. 22 Духне северният студен вятър, – и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня. 23 А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата. 24 Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек. 25 С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови. 26 Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си: 27 защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища. 28 Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово. 29 Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко. 30 Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела. 31 Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество! 32 Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе; 33 и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете. 34 Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е? 35 Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му. 36 Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.