Jesus Sirach 33 | Библия, синодално издание

1 Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави. 2 Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря. 3 Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим. 4 Приготви реч – и ще бъдеш изслушан, събери поуки – и отговаряй. 5 Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти. 6 Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти. 7 Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето? 8 Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници: 9 някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни. 10 И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя; 11 но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища: 12 едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им. 13 Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд. 14 Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта – живот, тъй и наспротив благочестивеца – грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго. 15 И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци, 16 и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец. 17 Разберете, че аз се трудих не за мене си само, а за всички, които търсят поука. 18 Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието: 19 ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот; 20 и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него. 21 Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого; 22 защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си. 23 Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си. 24 При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство. 25 Кърма, тояга и товар – за осела; хляб, наказание и работа – за роба. 26 Занимавай роба с работа – и ще имаш покой; отслаби му ръцете – и той ще иска свобода. 27 Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб – вериги и рани; 28 употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща; 29 настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови. 30 Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение. 31 Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв; 32 ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си; 33 ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш?