Jesus Sirach 31 | Библия, синодално издание

1 Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня. 2 Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима. 3 Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, – и в покой се насища със своите блага; 4 сиромахът се трудил при немотиите в живота – и в покой остава си оскъден. 5 Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него. 6 Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им; 7 то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен. 8 Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато. 9 Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ. 10 Кой е бил изкушаван със злато – и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала! 11 Кой е можел да съгреши – и не е съгрешил, да стори зло – и не е сторил? 12 Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието. 13 Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея 14 и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо. 15 Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види. 16 Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото. 17 Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай. 18 Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят; 19 от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън; 20 и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях. 21 Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха. 22 Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе; 23 страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек. 24 Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни. 25 Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай – отпосле ще разбереш думите ми. 26 Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери. 27 Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно; 28 против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо. 29 Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило. 30 Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство. 31 Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено. 32 Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците. 33 Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме, 34 виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада. 35 Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани. 36 На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му; 37 не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.