Rut 2 | Библия, синодално издание

1 Ноемин имаше роднина по мъж, човек твърде виден, от племето на Елимелеха, на име Вооз. 2 И моавката Рут каза на Ноемин: ще тръгна по нивите и ще събирам класове подир оногова, в чиито очи намеря благоволение. Тя и отговори: иди, дъще. 3 Тя отиде и начена да бере на една нива класове подир жетварите. И оказа се, че тая нива принадлежеше на Вооза, който беше от племето Елимелехово. 4 И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: благословил те Господ! 5 И Вооз попита слугата си, нагледника на жътварите: чия е тая млада жена? 6 Слугата, нагледник на жътварите, отговори и каза: тая млада жена е моавка, дошла с Ноемин от Моавските поля; 7 тя ни каза: „оставете ме да бера и да събирам между снопите след жътварите“; дойде и остана тук от сутринта досега; тя малко стои вкъщи. 8 И Вооз каза на Рут: слушай, дъще моя, не ходи да събираш на друга нива и не си отивай оттук, но остани тук с моите слугини; 9 гледай на коя нива те жънат, и върви подире им; ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожеднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми. 10 Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка? 11 Вооз отговори и рече: обадиха ми всичко, що си сторила за свекърва си след смъртта на мъжа ти, че си оставила баща, майка и родина и си дошла между народ, който не си познавала довчера и завчера; 12 нека Господ ти върне за това твое дело, и да приемеш пълна награда от Господа, Бога Израилев, при Когото си дошла, за да се успокоиш под Неговите криле! 13 Тя отговори: дано намеря милост пред очите ти, господарю мой! Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, ако и да не струвам ни колкото една твоя слугиня. 14 И рече и Вооз: време е за ядене; дойди тук и яж хляб и топи залъка си в оцета. И тя седна при жетварите. Той и даде хляб; тя яде, наяде се, и още и остана. 15 И стана да събира класове. Вооз заповяда на слугите си и рече: нека събира и между снопите, и я не обиждайте; 16 дори и от снопите и подхвърляйте и оставяйте; нека събира (и да яде), и недейте я гълча. 17 Така събира тя на нивата до вечерта и очука събраното, и то даде близо една ефа ечемик. 18 Като взе това, отиде в града, и свекърва и видя, що тя бе събрала. И извади (Рут от пазвата си) и даде и онова, що беше и останало, след като се беше наяла. 19 И каза свекърва и: де бра днес и де работи? Да бъде благословен оня, който те е приел! Рут обади на свекърва си, у кого бе работила, и каза: човекът, у когото днес работих, се нарича Вооз. 20 И рече Ноемин на снаха си: да бъде благословен от Господа, задето не е лишил от милостта си нито живите, нито умрелите! И каза и Ноемин: тоя човек ни е близък; той е наш роднина. 21 Моавката Рут каза (на свекърва си): той дори ми рече: остани при слугините ми, докле свършат жетвата ми. 22 И рече Ноемин на снаха си Рут: добре е, дъще, че ще ходиш със слугините му, и няма да те оскърбяват на друга нива. 23 Тъй се присъедини тя към Воозовите слугини и бра (класове), докле се свърши ечемичената жетва и пшеничната жетва, и живееше при свекърва си.