Römer 7 | Библия, синодално издание
1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.12Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра.13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.