Römer 4 | Библия, синодално издание

1 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът? 2 Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога. 3 Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“. 4 На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. 5 Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание. 6 Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва: 7 „блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; 8 блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“. 9 И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание. 10 Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11 И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието, 12 и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си. 13 Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата. 14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено; 15 защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление. 16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни, 17 според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо. 18 Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“. 19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; 20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, 21 напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. 22 Затова му се вмени за праведност. 23 Но не само за него е писано, че му се е вменило, 24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, 25 предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.