Römer 3 | Библия, синодално издание

1 И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2 Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3 Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4 Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд“. 5 Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6 Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7 Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8 Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9 И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10 както е писано: „няма нито един праведен, 11 няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12 всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един“. 13 „Гърлото им – отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им – аспидина отрова; 14 устата им пълни с клетва и горчилка. 15 Нозете им бързи за проливане кръв; 16 пустош и неволя по техните пътища; 17 те не познаха пътя на мира. 18 Страх Божий няма пред очите им“. 19 А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога, 20 защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът. 21 А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците. 22 Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: 23 всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, 24 оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса, 25 Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прошението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение, 26 за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса. 27 Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата. 28 И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона. 29 Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците; 30 защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата. 31 И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.