Römer 2 | Библия, синодално издание

1 И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. 3 Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? 4 Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? 5 Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, 6 Който ще въздаде всекиму според делата му: 7 живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; 8 ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. 9 Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин, 10 а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин; 11 защото Бог не гледа на лице. 12 Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени 13 (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; 14 защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15 че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16 в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. 17 Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, 18 и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона, 19 и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, 20 наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината. 21 Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? 22 който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш? 23 който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? 24 „Защото заради вас името Божие се хули между езичниците“, както е писано. 25 Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. 26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? 27 и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? 28 Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29 а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.