Römer 10 | Библия, синодално издание

1 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. 2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. 3 Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, 4 понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. 5 Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“. 6 А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“ сиреч, да свали Христа, 7 „или: кой ще слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите. 8 Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме; 9 защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, 10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение. 11 Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“. 12 Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. 13 Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. 14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“ 16 Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“ 17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие. 18 Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“. 19 Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“. 20 А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“. 21 За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“.