Psalm 89 | Библия, синодално издание

1 Молитва на човека Божий Моисея. Господи, Ти си нам прибежище от рода в род. 3 Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог. 4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески! 5 Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта. 6 Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва; 7 защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение. 8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си. 9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук. 10 Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим. 11 Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост? 12 Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби. 14 Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни. 15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие. 16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им; 17 и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.