Psalm 87 | Библия, синодално издание
1Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита. Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:3да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;4защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.5Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,6хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.7Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.8Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.9Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.10Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.11Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?12Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?13нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?14Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.15Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?16Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.17Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,18всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.19Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.