Psalm 87 | Библия, синодално издание

1 Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита. Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе: 3 да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми; 4 защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята. 5 Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила, 6 хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка. 7 Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна. 8 Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази. 9 Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза. 10 Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе. 11 Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят? 12 Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението? 13 нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда? 14 Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря. 15 Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене? 16 Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам. 17 Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха, 18 всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат. 19 Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,