Psalm 77 | Библия, синодално издание

Учение Асафово.

1 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми. 2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. 3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни, 4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори. 5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, 6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, – 7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди 8 и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. 9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: 10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; 11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил. 12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан: 13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; 14 денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; 15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; 16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки. 17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята: 18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, 19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“ 20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“ 21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, 22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него. 23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето, 24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. 25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита. 26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, 27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски: 28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища, 29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде. 30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, 31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци. 32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. 33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове. 34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога, 35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител, 36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него; 37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му. 38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост: 39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. 40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! 41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев, 42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество, 43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса; 44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; 45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; 46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; 47 лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; 48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици; 49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели; 50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; 51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; 52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: 53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри; 54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила; 55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. 56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му; 57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък; 58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. 59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля; 60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; 61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага; 62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие. 63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни; 64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. 65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен, 66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; 67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово, 68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби. 69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки, 70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, 71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. 72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.