1Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?2Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.3Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.4Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;5изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;6и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;7предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;8рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.9Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.10Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?11Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,12Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!13Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;14Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;15Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.16Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;17Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.18Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.19Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.20Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.21Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.22Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;23не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.