Psalm 70 | Библия, синодално издание

1 На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека, 2 Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси. 3 Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти. 4 Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника, 5 защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми. 6 На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане. 7 За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда. 8 Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие. 9 Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй, 10 защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си, 11 думайки: „оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави“. 12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ! 13 Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло! 14 Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече. 15 Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя. 16 Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда – само Твоята. 17 Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса. 18 И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи – Твоята мощ. 19 Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен? 20 Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни. 21 Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал). 22 И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев! 23 Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил; 24 и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.