Psalm 56 | Библия, синодално издание

1 Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата. Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите. 3 Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро. 4 Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина. 5 Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч. 6 Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава! 7 Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея. 8 Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя. 9 Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано. 10 Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената, 11 защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина. 12 Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.