Psalm 55 | Библия, синодално издание

1 Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет. Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден. притеснява ме. 3 Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний! 4 Кога съм в страх, на Тебе се уповавам. 5 При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта? 6 Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло: 7 събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми. 8 Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите. 9 У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе – не са ли те в Твоята книга? 10 Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене. 11 При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му. 12 На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек? 13 Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала; 14 защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми – от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.