Psalm 41 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.

1 Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! 3 Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! 4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог? 5 Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество. 6 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог. 7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар. 8 Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене. 9 Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот. 10 Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага? 11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог? 12 Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.