1Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.3Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.4Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:5кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.6Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.7Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.8И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.9Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.10Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.11Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.12Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!13Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.14Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.