Psalm 34 | Библия, синодално издание

Псалом Давидов.

1 Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене; 2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ; 3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение! 4 В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло; 5 да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва; 6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва, 7 защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми. 8 Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине. 9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него. 10 Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му? 11 Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват; 12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми. 13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми. 14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах. 15 А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха; 16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене. 17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове. 18 Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля, 19 за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина; 20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори; 21 разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“. 22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене! 23 Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой! 24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене; 25 да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“. 26 В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене. 27 Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб! 28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.