1Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.2От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.3Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.4В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.5Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.6Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.7Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;8пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила9от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:10те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.11Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.12Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.13Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;14чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.15Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.