Psalm 143 | Библия, синодално издание

От Давида (против Голиата).

1 Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война, 2 моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ. 3 Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание? 4 Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка. 5 Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят; 6 блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой; 7 простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни, 8 чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа. 9 Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе, 10 Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч. 11 Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата. 12 Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати. 13 Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища; 14 да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове. 15 Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!