Psalm 142 | Библия, синодално издание

Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).

1 Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда 2 и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. 3 Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, 4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. 5 Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. 6 Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. 7 Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. 8 Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. 9 Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. 10 Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. 11 Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми 12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.