Psalm 141 | Библия, синодално издание

Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.

1 С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих; 2 излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих. 3 Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха. 4 Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми. 5 Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите. 6 Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене. 7 Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.