Psalm 140 | Библия, синодално издание

Псалом Давидов.

1 Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе! 2 Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва. 3 Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми; 4 не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти. 5 Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците. 6 Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни. 7 Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята. 8 Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми! 9 Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците. 10 Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.