Psalm 138 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1 Господи, Ти си ме изпитал и знаеш. 2 Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли. 3 Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни. 4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш. 5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене. 6 Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна! 7 Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? 8 Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. 9 Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – 10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. 11 Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ; 12 но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина. 13 Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба. 14 Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това. 15 Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. 16 Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше. 17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой! 18 Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе. 19 О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници! 20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове. 21 Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе? 22 С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове. 23 Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли; 24 и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.