Psalm 108 | Библия, синодално издание

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1 Боже на моята хвала! недей премълчава, 2 защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език; 3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене; 4 за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля; 5 връщат ми зло за добро, омраза – за любов. 6 Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно. 7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях; 8 дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе; 9 децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица; 10 децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини; 11 заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му; 12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му; 13 потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род; 14 да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен; 15 винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята; 16 задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви; 17 обикна проклятието, – то и ще падне върху него; не пожела благословението, – то и ще се отдалечи от него; 18 да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло – в неговите кости; 19 да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва. 20 Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми. 21 А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме, 22 защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене. 23 Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец. 24 Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина. 25 Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си). 26 Помогни ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост, 27 да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това. 28 Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва. 29 Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам. 30 И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям, 31 защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.