Psalm 103 | Библия, синодално издание

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

1 Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; 2 Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; 3 Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. 4 Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.* 5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. 6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. 7 От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; 8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. 9 Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. 10 Ти прати извори в долините: между планини текат (води), 11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. 12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. 13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. 14 Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна 15 и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. 16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; 17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, 18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците. 19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. 20 Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; 21 лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. 22 Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; 23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. 24 Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. 25 А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; 26 там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. 27 Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. 28 Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо; 29 скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат; 30 пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. 31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! 32 Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. 33 Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. 34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!