Sprüche 7 | Библия, синодално издание

1 Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.) 2 Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си. 3 Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си. 4 Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник, 5 за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си. 6 Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка, 7 и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък, 8 който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща, 9 по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака. 10 И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце, 11 бъбрива и необуздана, нозете и се не спират вкъщи: 12 ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки. 13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше; 14 „мирна жертва имам: днес изпълних оброците си; 15 затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те; 16 с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски; 17 спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин; 18 дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов, 19 защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път; 20 кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“ 21 С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя. 22 Веднага той тръгна подире и, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел, 23 докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел. 24 И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми. 25 Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките и, 26 защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея: 27 нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.