Sprüche 6 | Библия, синодално издание

1 Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго, 2 ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста. 3 Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли; 4 не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, 5 спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец. 6 Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. 7 Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; 8 но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда и употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.) 9 Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш? 10 Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: 11 и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.) 12 Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста, 13 намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти; 14 в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори. 15 Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан – без изцеление. 16 Ето шест неща, които Господ мрази – дори седем, които са гнусота за душата Му: 17 очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, 18 сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, 19 лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. 20 Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; 21 вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си. 22 Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе: 23 защото заповедта е светило, и поуката – светлина, и назидателните поуки – път към живота, 24 за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда. 25 Не пожелавай хубостта и в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си, 26 защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа. 27 Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му? 28 Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? 29 Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина. 30 Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен; 31 хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот. 32 Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това: 33 бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади, 34 защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади, 35 няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.