Sprüche 30 | Библия, синодално издание

1 Думи на Иакеевия син Агура Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила и Укала. 2 Наистина, аз съм по-невежа ог кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки, 3 не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите. 4 Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли? 5 Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава. 6 Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец. 7 За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра: 8 суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, – храни ме с насъщния хляб, 9 да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „кой е Господ?“ и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно. 10 Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват. 11 Има род, който кълне баща си и не благославя майка си. 12 Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си. 13 Има род – о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му! 14 Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите – ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотиите между людете. 15 Ненаситността има две дъщери: „давай, давай!“ Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат „стига!“ – 16 преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: „стига!“ 17 Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено! 18 Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам: 19 път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица. 20 Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: „нищо лошо не съм сторила“. 21 От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи: 22 от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб, 23 от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си. 24 Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите: 25 мравките – народ несилен, но лете си приготвят храната; 26 хирогрилите – народ слаб, но правят къщите си на скала; 27 скакалците цар нямат, но излизат всички стройно; 28 паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати. 29 Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат: 30 лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого; 31 конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ. 32 Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста; 33 защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.