Sprüche 24 | Библия, синодално издание

1 Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях, 2 защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят. 3 С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва, 4 и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот. 5 Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си, 6 затова с обмисляне води войната си, и успех ще има при много съвещания. 7 Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите. 8 Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик. 9 Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците. 10 Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата. 11 Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване. 12 Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му. 13 Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти: 14 такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена. 15 Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошаван мястото на покоя му, 16 защото седем пъти ще падне праведник – и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел. 17 Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне. 18 Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си. 19 Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци, 20 защото злият няма бъднина, – светилото на нечестивците ще угасне. 21 Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се на събирай, 22 защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, – и бедата от тях двамата кой ще предузнае? 23 Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие. 24 Който казва на виновния: „прав си“, него народите ще проклинат, него племената ще мразят; 25 а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение. 26 В уста целува оня, който отговаря с верни думи. 27 Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай. 28 Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си? 29 Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му. 30 Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек; 31 и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила. 32 И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих: 33 „малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, – 34 и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти – като въоръжен човек.“