Sprüche 23 | Библия, синодално издание

1 Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти, 2 и тури преграда на гърлото си, ако си лаком. 3 Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна. 4 Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли. 5 Ще устремиш очи към него, и – вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето. 6 Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби; 7 защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; „яж и пий“, ти казва, но сърцето му не е с тебе. 8 Залъка, който си изял, ще изблюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш. 9 В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи. 10 Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай; 11 защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе. 12 Насочи сърцето си към учение и ушите си – към умни думи. 13 Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре; 14 ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята. 15 Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва; 16 ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право. 17 Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен; 18 защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена. 19 Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път. 20 Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, – 21 защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи. 22 Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее. 23 Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум. 24 Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се. 25 Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила. 26 Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, – 27 защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена – тесен кладенец; 28 тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците. 29 У кого – ах? у кого – ох? у кого – караница? у кого – скръб? у кого – рани без причина? у кого – зачервени очи? 30 У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино. 31 Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее; 32 отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида; 33 очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно; 34 и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта. 35 (И ще кажеш:) „Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото.“