Sprüche 20 | Библия, синодално издание

1 Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен. 2 Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си. 3 Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив. 4 Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо. 5 Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва. 6 Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек? 7 Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него. 8 Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло. 9 Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“? 10 Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа. 11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му? 12 Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал. 13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита. 14 „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се. 15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ. 16 Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог. 17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват. 18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война. 19 Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай. 20 Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина. 21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле. 22 Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази. 23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо. 24 Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си? 25 Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва. 26 Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото. 27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето. 28 Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си. 29 Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината. 30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.