Sprüche 16 | Библия, синодално издание

1 Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа. 2 Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите. 3 Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. 4 Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. 5 Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е – да се върши правда; това е по угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.) 6 С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. 7 Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. 8 По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. 9 Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва. 10 В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд. 11 Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата. 12 Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава. 13 Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина. 14 Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя. 15 В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд. 16 Да придобиеш мъдрост е много подобре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро. 17 Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си. 18 Пред погибел гордост върви, и пред падение – надутост. 19 По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви. 20 Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е. 21 Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието. 22 Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост. 23 Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му. 24 Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита. 25 Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. 26 Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят. 27 Лукав човек зло крои, и на устата му – като че разпален огън. 28 Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя. 29 Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път; 30 замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба). 31 Седина в пътя на правдата е венец на слава. 32 Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. 33 Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.