Sprüche 14 | Библия, синодално издание

1 Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. 2 Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. 3 В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. 4 Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба. 5 Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. 6 Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко. 7 Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста. 8 Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда. 9 Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение. 10 Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му. 11 Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти. 12 Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. 13 И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга. 14 Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите. 15 Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. 16 Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. 17 Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. 18 Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника. 20 Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. 21 Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. 22 Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите. 23 От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда. 24 Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. 25 Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. 26 В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище. 27 Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. 28 В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря. 29 У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. 30 Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. 31 Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. 32 За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. 33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. 34 Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. 35 Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.