Sprüche 1 | Библия, синодално издание

1 Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски, 2 за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума; 3 за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота; 4 да се даде на прости разумност, на юноша – знание и разсъдливост. 5 Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети, 6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки. 7 Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука. 8 Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, 9 защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти. 10 Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй; 11 ако кажат: „дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина, 12 жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб; 13 да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка; 14 ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, – 15 синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им, 16 защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат: 17 не напразно се разпъва мрежа пред птици. 18 Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си. 19 Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил. 20 Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; 21 проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч: 22 „докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си. 24 Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; 25 и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте. 26 Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне, 27 кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение. 28 Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят. 29 Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен; 30 задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения, 31 затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли. 32 Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност; 33 но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“