Weisheit 9 | Библия, синодално издание

1 Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си 2 и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари 3 и да управлява света свето и справедливо, и с душевна правота да върши съд! 4 Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си, 5 защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони. 6 Та и да беше някой съвършен между синовете човешки, без Твоята премъдрост той ще бъде признат за нищо. 7 Ти ме избра за цар на Твоя народ и за съдия на Твоите синове и дъщери; 8 Ти каза да съградя храм на Твоята света планина и олтар в града на Твоето обиталище, по подобие на светата скиния, която изпървом Ти бе приготвил. 9 С Тебе е премъдростта, която знае делата Ти и е била там, когато си правил света, и знае, какво е угодно пред очите Ти и какво е право според Твоите заповеди; 10 прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе; 11 защото тя всичко знае и разбира и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си; 12 и делата ми ще бъдат благоприятни, и ще съдя народа Ти справедливо и ще бъда достоен за престола на баща си. 13 Защото, кой човек може да познае Божиите намерения? или кой може разбра, какво е угодно Господу? 14 Нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли, 15 защото тленното тяло тежнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум. 16 Ние едва можем да постигнем и това, що е на земята, и с мъка разбираме това, що е наръки, а какво е на небесата – кой е изследвал? 17 А волята Ти кой би познал, ако не беше дарувал премъдрост и не беше пратил отгоре Твоя Свети Дух? 18 И тъй, пътищата на земните жители се оправиха, и людете се научиха на това, що е Тебе угодно, 19 и се спасиха чрез премъдростта.