Weisheit 8 | Библия, синодално издание

1 Тя бързо се разпростира от единия край до другия и урежда всичко за полза. 2 Аз я обикнах и потърсих от младини, и пожелах да си я взема за невеста и станах любител на хубостта и. 3 Тя въздига благородството си с това, че живее заедно с Бога, и Владетелят над всички я е обикнал: 4 тя е посветена в тайните на Божия ум и е избирателка на делата Му. 5 Ако богатството е многожелана придобивка в живота, то кое е по-богато от премъдростта, която всичко върши? 6 Ако благоразумието върши много, то кой художник е по-добър от нея? 7 Ако някой обича праведност, – плодовете и са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота. 8 Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучва бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената. 9 Затова намислих да я взема в съжителство с мене си, като зная, че тя ще ми бъде съветница на добро и утеха в грижи и скърби. 10 Чрез нея ще имам слава у народа и чест пред стареите, макар и юноша; 11 ще се покажа проницателен в съд, и в очите на силните ще заслужа учудване. 12 Кога мълча, те ще чакат, и кога заговоря, ще внимават, и кога продължа речта си, ще турят ръка на уста. 13 Чрез нея ще постигна безсмъртие и ще оставя вечен помен на ония, които бъдат след мене. 14 Ще управлявам народи, и ще ми се покоряват племена; 15 ще се уплашат от мене, кога чуят за мене страшни тирани; между народа ще съм добър и на война – храбър. 16 Като дойда у дома си, ще се успокоя с нея, защото в нейните обноски няма грубост, нито в съжителството с нея – скръб, а радост и веселие. 17 Размисляйки за това в себе си и обмисляйки в сърцето си, че в родство с премъдростта има безсмъртие, 18 и в дружба с нея – добра наслада, и в трудовете на ръцете и – неоскъдно богатство, и в разговор с нея – разум, и в общение с думите и – добра слава, – аз ходих и търсих, как да я взема за себе си. 19 Аз бях даровито дете и получил бях добра душа; 20 при това, бидейки добър, влязох и в чисто тяло. 21 Като разбрах, че иначе не мога я овладя, освен ако Бог дари, – и че беше работа на разума, да се познае, чий е тоя дар, – аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце: