Weisheit 4 | Библия, синодално издание

Weisheit 4 | Библия, синодално издание
1 По-добре е бездетство с добродетел, защото споменът за нея е безсмъртен: тя се признава и от Бога, и от людете. 2 Кога е тука, подражават и, а кога си отиде, стремят се към нея; и във вечността тя тържествува увенчана, като удържала победа чрез непорочни подвизи. 3 А плодородното множество нечестивци не ще принесе полза, и прелюбодейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда основа; 4 и макар за малко време да се раззеленяват по клоните, но като няма твърдост, ще се разклатят от вятъра и от напора на ветровете ще бъдат изкоренени; 5 крехките клони ще се пречупят, и плодът им ще бъде безполезен, неузрял за храна и негоден за нищо; 6 защото деца, раждани от незаконни съжителства, са свидетели на разврат против родителите при разпита им. 7 А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8 защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9 Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. 10 Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11 грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12 Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13 Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14 защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15 че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му. 16 Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост – дълговечната старост на неправедника; 17 защото те ще видят свършека на мъдрия и не ще разберат, какво е отредил Господ за него и защо го е поставил в безопасност; 18 те ще видят и ще го унижат, но Господ ще им се насмее; 19 и след това ще бъдат безчестен труп и позор между умрелите навеки, защото Той ще ги повали да паднат ничком безгласно, – ще ги разтърси от основи, и те най-сетне ще запустеят, ще бъдат в скърби, и споменът им ще загине; 20 съзнавайки греховете си, те ще застанат със страх, и техните беззакония ще ги осъдят в лицето им.