Weisheit 2 | Библия, синодално издание

1 Които умуват криво, думаха в себе си: кратък и печален е нашият живот, и човек не може се избави от смъртта, и никой не познава такъв, който да е освободил някого от ада. 2 Ние сме случайно родени и отпосле ще бъдем като че не сме били: диханието в ноздрите ни е дим, и думата – искра в движението на сърцето ни. 3 Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах, и духът ще се разпилее като рядък въздух; 4 и с време ще се забрави името ни, и никой няма да си спомни за делата ни; и животът ни ще премине като следа от облак, и ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето и отежняла от топлината му. 5 Защото животът ни е като кога сянка премине, и няма за нас връщане от смъртта: положен е печат и никой се не връща. 6 Затова нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползуваме от тоя свят като от младостта: 7 да се наситим със скъпоценно вино и благоухания, и пролетният цвят на живота да ни не отмине; 8 да се увенчаем с рози, преди да са увяхнали; 9 никой от нас да се не лишава от участие в нашата наслада; вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий. 10 Да притесняваме сиромаха праведник, да не пожалим вдовици, и да се не срамим от многогодишните седини на старец. 11 Силата ни да бъде закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно. 12 Да нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание; 13 обявява се за такъв, който има познание за Бога, и нарича себе си син на Господа, 14 пред нас той е изобличение на нашите помисли. 15 Тежко ни е и да го гледаме, защото неговият живот не е като живота на другите, и пътищата му се различават от нашите. 16 Той ни смята за гнусота и бяга от нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща. 17 Да видим, прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му; 18 защото, ако тоя праведник е син Божий, Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете. 19 Да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му; 20 да го осъдим на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него. 21 Тъй умуваха те, и се измамиха; защото злобата им ги беше заслепила, 22 и те не познаха тайните Божии, не очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души. 23 Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; 24 ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял.