Weisheit 19 | Библия, синодално издание

1 А над нечестивите тежнееше докрай безмилостният гняв, защото Той предвидя и бъдните им дела, 2 че те, след като им позволиха да си тръгнат и като ги изпратиха бързо, ще се разкаят и ще ги спогнат; 3 защото, намирайки се още в тъга и плачейки над гробовете на умрелите, те прегърнаха друг безумен помисъл и преследваха като бежанци ония, които бяха с молба отпратили. 4 А към тоя край ги влечеше съдбата, която бяха заслужили, и тя навея забрава върху станалото, за да допълнят наказанието, което им не стигаше при техните мъки, 5 и Твоят народ да извърши славно пътуване, а те да си намерят необикновена смърт. 6 Защото цялата твар изново се преобрази свише в своята природа, покорявайки се на особени заповеди, та синовете Ти да се запазят невредими. 7 Яви се облак, който засеняше стана, а дето имаше преди вода, показа се суха земя: от Червено море – безпрепятствен път, и от бурната бездна – зелена долина. 8 Закриляни от Твоя ръка, те преминаха по нея с целия народ, гледайки дивни чудеса. 9 Те пасяха като коне и скачаха като агънца, славейки Тебе, Господи, техен Избавител; 10 защото още помнеха, какво се бе случило, докле пребиваваха там, как земята, вместо да роди други животни, произведе скнипи, и реката вместо риби изхвърли множество жаби. 11 А после те видяха и нов род птици, когато, увлечени в пощевки, молеха за сладка храна; 12 защото за тяхна утеха долетяха от морето пъдпъдъци, а грешните постигна наказание с личби, станали чрез гръмовна сила. Те справедливо страдаха поради злобата си, 13 понеже имаха по-силна омраза към другоземците: някои не приемаха непознати чужденци, а тия заробваха благодетелните пришълци. 14 Не само това, но и съд ще има над тях, задето ония приемаха враждебно чужденците, 15 а тия, като приеха с радост отпосле вече ползувалите се с еднакви права, почнаха да ги притесняват с ужасна робия. 16 Затова бидоха поразени със слепота, както ония някога си при вратата на праведника, когато, обгърнати с гъста тъма, всеки търсеше входа на вратата му. 17 Самите стихии се измениха, както в арфата звуковете изменяват своя характер, като си остават винаги същите звукове; това може да се забележи чрез грижливо наблюдение на миналото. 18 Защото земните животни се променяха на водни, а плаващите във водите излизаха на суша. 19 Огънят задържаше във вода силата си, а водата губеше свойството си да гаси; 20 пламъкът, наопаки, не повреждаше телата на бродещите лесноразрушими животни, и не топеше леснотопимия снеговиден род небесна храна. 21 Тъй, Господи, във всичко Ти възвеличи и прослави Своя народ, и го не остави, а на всяко време и на всяко място пребъдваше с него.