Weisheit 18 | Библия, синодално издание

1 А за Твоите светии имаше най-голяма светлина. И ония, слушайки гласа им, а невиждайки образа, ги наричаха блажени, защото не страдаха. 2 А задето, бидейки по-рано обиждани от тях, не им отмъщаваха, те благодаряха и молеха за прошка, че са ги карали да страдат. 3 Вместо това, Ти им даде за показалец по незнайния път огнесветъл стълб, а за честито странствуване – безвредно слънце. 4 Защото те бяха заслужили да бъдат лишени от светлина и затворени в тъма, понеже държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да се даде на света нетленната светлина на закона. 5 Когато решиха да избият децата на светите люде, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца и тях самите всички погуби в голямата вода. 6 Оная нощ беше предизвестена на отците ни, та, като знаеха наздраво обещанията, на които вярваха, да си бъдат спокойни. 7 И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, тъй и загниването на враговете, 8 защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призвал. 9 Светите деца на добрите извършваха тайно жертвоприношението и единомислено наредиха с божествен закон, щото светите люде еднакво да участвуват в едни и същи блага и опасности, когато отците вече пееха похвали. 10 От противната пък страна отекваше нестройният вик на враговете, и се разнасяше жалният писък над оплакваните деца. 11 С еднакъв съд беше наказан робът с господаря, и простият човек търпеше едно и също с царя: 12 всички изобщо имаха безброй мъртъвци, умрели от еднаква смърт; и живите не стигаха за погребение, защото в един миг биде погубено цялото им най-мило поколение. 13 И които не вярваха на нищо поради магиите, при погубване първенците признаха, че тоя народ е син Божий, 14 защото, когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата, 15 слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин. 16 Тя носеше остър меч – Твоята неизменна заповед, и, като се спря, напълни всичко със смърт: тя се допираше до небето и ходеше по земята. 17 Тогава изведнъж силно ги смутиха сънни призраци и настъпиха неочаквани ужаси; 18 и бидейки поразявани – един тук, други там, полуумрелият обаждаше причината, по която умира, 19 защото сънищата, които ги бяха смутили, им показаха отнапред това, – за да не погинат, без да знаят, за какво търпят зло. 20 Макар смъртното изкушение да докосна и праведните, и много от тях да загинаха в пустинята, ала дълго не трая тоя гняв, 21 защото непорочният мъж побърза да ги защити; като принесе оръжието на службата си, молитва и кадилно омилостивение, той въстана против гнева и тури край на бедствието, като показа с това, че той е Твой слуга. 22 Той победи изтребителя не с телесна сила и не с действие на оръжието, а със слово покори наказвача, като спомни клетвите и заветите на отците. 23 Защото, когато вече на купища лежаха мъртви един връз друг, той застана насред, спря гнева и му пресече пътя към живите. 24 На неговия подир беше целият свят, и славните имена на отците бяха изрязани върху камъните в четири реда, и Твоето величие – върху диадемата на главата му. 25 Пред това изтребителят отстъпи и се уплаши от него, защото стигаше само това гневно изпитание.