Weisheit 17 | Библия, синодално издание

1 Велики и непостижими са Твоите съдби, затова непоучени души паднаха в заблуда. 2 Защото беззаконните, затворници на тъмата и пленници на дългата нощ, които бяха намислили да притесняват светия народ, като се затвориха в къщите, криеха се от вечния Промисъл. 3 Мислейки да се укрият в тайни грехове, те, под тъмния покрив на забравата, се разпиляха, силно плашени и смущавани от призраци, 4 защото и най-скритото място, което ги затваряше, не ги избавяше от страха, но страшни звукове около им ги докарваха в смущение, явяваха се и свирепи чудовища с грозни лица. 5 И никаква сила огнена не можеше да озари, нито светлият блясък на звездите не беше в сила да осветли тая мрачна нощ. 6 Явяваха им се, тъй от само себе си, запалени клади, пълни с ужас, и те от страх пред невидимото – от призрака, си представяха видимото още по-грозно. 7 Паднаха лъготните на вълшебното изкуство, и хвалбите с мъдрост се изложиха на присмех, 8 защото, които се бяха обещали да прогонят от страдната душа ужасите и страховете, сами страдаха от позорна страхливост. 9 И макар уж да се не плашеха от никакви страхове, но, преследвани от вилнението на отровните зверове и свистенето на влечугите, те чезнеха от страх, като се бояха да погледнат дори въздуха, от който никъде не може да се избяга, 10 защото осъжданото по собствено свидетелство нечестие бива страхливо и, гонено от съвестта, винаги измисля ужаси. 11 Страх не е нищо друго, освен лишение от помощ, която би дал разсъдъкът. 12 Колкото по-малка е вътрешната надежда, толкова по-голяма се представя неизвестната причина, която произвежда мъката. 13 И те в тая наистина непоносима и от дълбините на неизтърпимия ад излязла нощ, готвейки се да заспят обикновен сън, 14 ту бивали тревожени от страшни призраци, ту разслабвани от душевно униние, понеже ги нападал внезапен и неочакван страх. 15 И тъй, де който бил тогава застигнат, ставал пленник и бил затварян в тая без окови тъмница. 16 Бил той земеделец, или пастир, или работещ в пустинята, всякой, щом бивал застигнат, подлагал се на тая неизбежна съдба, 17 защото всички бяха свързани с едни неотключни окови на тъмата. Вятър ли фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, вода ли тече силно и бързо, или камъни се въргалят с голям трясък, 18 скокливи животни ли тичат, та се не виждат, или най-свирепи зверове рикат, или пък се раздава ехо от планински дълбини, – всичко това ги ужасяваше и омаломощаваше. 19 Защото цял свят беше осветляван с ясна светлина и си гледаше без пречка работите; 20 а само над тях беше простряна тежка нощ, образът на тъмата, която някога ще ги обгърне; ала сами за себе си те бяха по-дотегливи и от тъмата.